На тебе, Нанинко!

Не ме оставяй сам-
        сред блясъка тъжен-
                на звездите!
Не ме оставяй сам –
        сред нощите – със таз 
                    Луна
                огромна,
                    омагьосваща 
                            и дивна!

Не ме оставяй сам-
    с нежността и песента на щурците!
Че от детство съм
        влюбен във тях,
и едва ли ще имам вина,
    че потайно си ходя
            на малкия принц
                във дворците...!

И ме няма при теб!!!
Та се питам, не върша ли грях,
че съм с тях-
        във съня
            и мечтите!!?
Светулка проблясва
            и носи тъга!

Сова се дави
        в дяволски
                смях!
А..., защо ли притихна
                за миг-
                    песента на щурците?!