Песента на гарвана
Гарван ми показа
как вятърът шеметно понесен,
зад ъгъла се скри.
Гарван ми припява песен,
а от
думите
унесен,
във мен за миг копнеж се породи.
Видях кама в кръвта от мъка потопена.
Видях зората от
бледа, станала по-бледа.
Кой на слънцето е пуснал кръв, кажи?
Вик изтръгна
се от мойто гърлото -
дрезгавият вик на мъртвия поет. . .
В устата ми суха, ме гарванът
целуна,
сетне плю магически във нея,
и освежена тя ми промълви:
Ти уби слънцето, братко,
таз кама за теб сега кърви.
В гърдите ми забита, таз кама сега стърчи.
Мъртъв. . .
Клет, заклан -
и кръвта ми към небето заструи.
И на слънцето догде дан не изплатя,
не ще камата аз от там извадя.
Над съня ми летален - гарванът бди.
И песен
ми пее, а от думите
унесен
копнеж за
миг във мен се породи.
© Калин Кермов Всички права запазени