Пешеходци

13.09.2011 г., 21:21 ч.

Поезия » Гражданска

415 0 2

ПЕШЕХОДЦИ
Не са ли много тихи дните ни?

Не са ли останали

без огъня

огнища и сърца!?
В чаршафи чисти всички

сякаш сме заспали...
От гняв не се изопват вече

мъжките лица.
Препускат в спомените

само

огнените гриви.
Ръждясват поривите ни...

И всички правила!
И бурени покриват

пътища трънливи...
Мечтите ни са свили вече

своите крила!...
Преди да минем още

младостта,

стареем!...
Не календарни старци сме,

а старци по душа!...
Живуркаме живота си,

а не живеем!
Дотук дойдохме боси

и си тръгваме пеша...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Hekredel (Христо Славов)

2011-09-23T08:44:51+03:00

Това стихотворение е писано преди години, но мисля ,че и днес има смисъл!
rozza (Радка Миндова)

2011-09-14T08:21:16+03:00

....като ли че има какво още да ни вземат...