Че някой ден ще потъне в забрава,
таи се в душата ми плахо, със страх
цялата тази невинна любов,
която със трепет, безмълвно раздавам...
И когато страхът стане паничен,
от съдбата си трагично-комична
няма да бягам, нито заплача,
ще приседна тихо до нея с усмивка...
Ще ù разкажа, ще ù споделя,
мъката със нея аз ще поделя.
Колко болка и сълзи съм преживяла,
това от нея само съм видяла. ...