severianin (Валентин Чернев)
417 677
4.08.2012 г., 10:21 ч.

Песничка за старите момчета 

  Поезия
681 0 10

ПЕСНИЧКА ЗА СТАРИТЕ МОМЧЕТА

 

Все още носим тениски и дънки

и още свети в погледа копнеж,

но даже да е жарко лято вънка,

в косите ни проблясва зимен скреж.

Все още бихме скитали с момичета

до късна нощ край дунавския бряг,

и още бихме шепнали “Обичам те!”,

но вече тръгна вчерашният влак.

 

          Пряко пролети чисти,

          през летата златисти

          този влак в есента ни отвежда

          и стареем полека,

          но крепи ни до века

          неизменната светла надежда,

          че е пътят далечен,

          че животът е вечен

          и макар че денят си отива,

          ний ще слезем от влака

          там, където ни чака

          младостта ни безумно красива.

 

А той пътува към далечни гари

на времето по строгия закон

и привечер ще слезем, вече стари,

на някой неизвестен глух перон.

Той в хладната ни есен ни отвежда,

в която сутрин пада ранен мраз

и зъзне осланената надежда,

че многото все още е пред нас.

 

           Пряко пролети чисти,

           през летата златисти

           този влак в есента ни отвежда

           и стареем полека,

           но крепи ни до века

           неизменната светла надежда,

           че се движим нагоре,

           че пред нас е простора,

           а последната гара – далечна,

           че ще слезем от влака

           там, където ни чака

            младостта ни прекрасна и вечна.

 

Но дните ни към залеза отиват,

на слънцето с последните лъчи

и младостта ни, толкова красива,

от болка хапе устни и мълчи.

Тя махва ни за сбогом зад стъклото

и се стопява в падащия мрак,

а ний стоим изгубени,

защото

не тръгва никога обратен влак.

 

              Пряко пролети чисти,

              през летата златисти

              този влак в есента ни отвежда

              и стареем полека,

              но крепи ни довека

              неизменната светла надежда,

              че е пътят далечен,

              че животът е вечен,

              а съдбата ни – пролетно бяла.

              Но, отминала с влака,

              само в спомена чака

              младостта, като сън отлетяла.

 

Да, още бихме скитали с момичета

до късна нощ край дунавския бряг,

да, още бихме шепнали „Обичам те!”,

но вече тръгна вчерашният влак.

И спомен днес са утрините бели,

момичетата с късите поли...

Ах, вчерашни момчета остарели,

изтичащото време ни боли.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно е, поздравления !!!
  • Хубава песничка, има и радост, макар да завършва на болка.
    Хареса ми, навярно добре звучи и с музика.
  • Хубав текст! Написан е в малко по-лек стил от обичайния за автора, но мисля, че това не е нехарактерно за текстовете на песни - възприемат се по-лесно. Вълнуваща неделя желая, Северянино!
  • Благодаря на всички, приятели! Песничката си има мелодия, но не знам как да стигне до вас. А всеки припев на всяка песен си е повторение - в случая частично. Желая ви весела неделя!
  • Много е хубаво! С поздравления!
  • Уникална структура!
    А повторенията са внушителен композиционен елемент...
    Хубаво! )
  • Многото да е пред Вас ! Интелектуално удоволствие, за сърцето да не говорим...
  • Идеален текст за песен! Дано го чуем скоро! ...
  • Имаме си зрелостта на годините, която може да оцени вече всичко и
    да се радва на всеки миг...
    Много е интересна формата на стиха,постигнатите внушения, харесах!
  • http://www.youtube.com/watch?v=U1-uuSpf9Z8&feature=related
    радостта не остарява... поздрав!
Предложения
: ??:??