В нощни цигулки
звезден шепот замира.
Пеят щурците.
Цветни градини
с глътки свежест се будят
от бистра роса.
Сухи повеи
ронят пясък в реката.
Лятото диша.
Въздухът жив е -
пътя прегръща пред мен.
Трепти мараня.
***
Облак намръщен
се прокрадва в небето.
... Завист дъждовна.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени