Защото три не стигат
Пиша между гънките на паметта.
Пиша върху струна.
Пиша върху невидими платна.
Дълго се опитвам да разбера.
Дълго търся, но няма да съзра.
Дълго вървя в някаква посока.
Защото няма правила.
Защото няма схема.
Защото няма как добро от зло да отлича.
Пиша върху гънките на паметта.
Само в миг на лудост.
Ще мога до миг от истина да се добера.
© Руслана Всички права запазени