aap (Ангел)
929 3610
27.10.2017 г., 23:45 ч.

Петно 

  Поезия
374 1 9

Едно кафяво петънце...

Едно такова малко,меризливо!

Веднъж то майка си попитало... Защо?

Светът е толкоз неразбран и жалък?

 

А тя размахала ръце!

Устата и във гърч се свила.

Не знаела какво да изрече...

Петното малко, нейно, да не

загуби сила.

 

И ето пазела го тя... И ден и нощ го крила.

От себеси дори за общото добро.

Но забравила че то, било създадено

от майчината сила.

 

Поуката за нас каква е!?

Че туй петно е нашата съдба горчива...

Съдба на майчино добро.

Което на хората добри да дава сила.

 

Но също и страшно да боли...

За погубената обич на неразбраните душа.

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Силве ,здраве и любов и на теб мила!!!До нови!
  • Хубаво си го казал, Ангел, бъди здрав!
  • Приятели Виле 🐝,Влади ☺ прегръдки от мен!Когато човек има приятели като вас светът му изглежда по добър!До нови и по хубави дни!
  • Браво, Ангелче. Много мъдро и хубаво.
    Хареса ми много.
    Поздрави и хубав ден.
  • Много се радвам че стиха ми ви е допаднал момичета!Благодаря ви Васе ,мила !Мая до нови!☺☺☺
  • Мъдро послание, Ангел, и благодаря!
  • С Гавраил! Ох, как страда горката майка! Поздрави!
  • Благодаря Гавраиле радвам се че сподели!До нови!
  • Много добре си го казал за "погубената обич на неразбраните души"
    Поздравление!
Предложения
: ??:??