16.11.2007 г., 16:42 ч.

Петъчна раздяла 

  Поезия » Любовна
1401 0 14
 

Часовник пясъчен си купих,

поставих го на масата пред мен,

плахо - без желание пристъпих,

обърнах го - да отброи последен ден.

 

Денят е петъчен, дъждовен.

Изпих кафето си със теб,

тъга - като утайка уталожена,

потъва надълбоко, вътре в мен.

 

Зрънцата падат, но не знаят.

Изтича времето ми отредено.

Зрънцата падат и нехаят,

изтича времето, от слънце озарено.

 

И утре пак ще го обърна,

и падащото време ще броя.

Но утре, слънцето безсилен съм да върна,

безсилен в самотата ще горя.

 

15.11. 2007

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??