В петък вечер догаря цигара
и недокосната чаша в мрака стои.
Като куче пребито душата се свива.
Изгаря във тебе болката с дни.
Стоиш мълчешком до прозореца тъмен.
Чакаш ли някого?... Или вали?
Спомен ли търсиш?... Или безпътен
скитник живота ти с взлом прекоси?
Сама се наказваш с болка по някой си.
Не се вразуми и в този живот!
Изпий си уискито. Даже долей си.
И от утре безпътника пак потърси.