От утробата на днешното презрение
изроди се грозен отпечатък -
"не струвам". Твоя рожба. Твое мнение,
разстлано по килима ми оттатък.
Не струва да го тупам през прозореца -
ще разпилея старите си вярвания,
още незалепнали за волята
на жалкото ми себепорицаване.
"Патето" не струва. Даже пет -
и заблудимо снимката ти режа.
И очаквано оплитам си куплет
от тебезабравящата прежда.
... И очаквано ти стапям мислите
в собственото си любовъзкръсване.
И не струвам, обич... Проста истина
в очите на безочливия смъртен.
Съжалявам, че нахапах времето ти
с личността така... нискобюджетна -
със трохи върху килима себе си
засищала съм. Долу. Сред нозете ти.
Но казват - "Винаги ще има утре",
а утре от трохите става хляб.
И лебедът е Photoshop-но пате,
което си го прибери.
Отзад.
© Лора Димитрова Всички права запазени