4.12.2006 г., 14:56 ч.
Пиано
В дъното на стаята тиха
едно пиано лежи във прахта,
с потъмнели без време клавиши
със струни, милвани от самота.
То търпеливо някой чака,
та нали е пиано за двама,
с клавиши, създадени за ласки,
но свирещи поредната драма.
В дъното на стаята тиха
паяк сребърна мрежа плете,
върху пианото падат отломки
от паяжина с бели криле.© Антоанета Тонева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво е!
Поздрав! -
Доста самотно звучи! Дано някой докосне тези клавиши! Поздрави, хареса ми
-
Браво! Страхотно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и клавишите стърчаха отегчено,
нотите – старателно прибрани
в школите, с корици похабени...
Спи...
тъгува...
спомени изплуват...
спомени за две ръце неспирни,
чиито пръсти шеметно танцуват
леейки мелодии ефирни...
Имаше живот в това пиано,
можеше до сълзи чак да трогне,
да извайва чувства преживяни,
нежни, по-лирични или огнени..."
Това е пианото, така както аз го видях преди време