Пиедестали разни...
ПИЕДЕСТАЛИ РАЗНИ...
Защо ли хората един на друг се мазнят,
защо ли се усмихват те насила?
Хвалебствия, пиедестали разни
за противните им те издигат.
От страх ли? Вероятно...
да не би със същото да им отвърнат
и сетне ужаса е... необятен,
ами, ако ме целунат и прегърнат?!...
Така оплетени във собствените грешки,
изгубени във свойто лицемерие,
облечени в ласкателните дрешки,
опитваме се да внушим доверие...
Но, сами на себе си не вярваме
в очакване - поредните ласкателства,
и като слепи тъмното обарваме,
нечесни, а боим се от предателства.
И, ако се възправиш срещу нечия некадърност,
и с презрение повдигнеш веждата,
ще кажат някои: "О, дързост,
недей, убиваш му надеждата!..."
Ами, ако надеждата отдавна в него мъртва е?!
Ами, ако никога не я е имало?!
Колкото да сучеш и увърташ,
тя, все едно... ще си остане минало...
© Валентин Желязков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аз наистина вярвам в тази си позиция!!!
-
Истинско, силна житейска мъдрост.
Браво!
С обич, поете. -
Браво за прекрасно описаната грозна действителност!
Преминал си през всички кръгове на човешкото безчовечие и си стигнал до мъртвите мечти и надежди!
Животът не е сложен - ние сме сложните! Той не се променя, а хората все се мъчат да го променят с подлезурство и лъжи!
Супер е!
Имам си любима фраза, която си повтарям винаги: "Не осъществявай всичките си мечти на 100%! Остави си поне една несбъдната, за която ще си струва да продължаваш да живееш!" -
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
-
Харесвам житейската ти позиция, защото я изповядвам, но не съм я изказвала в поезия. Предполагам, че с този поглед към света живееш трудно, но си от малкото мислещи хора, защото повечето ги мързи да го правят /все чакат друг да им вземе важните решения/ и това не е комплимент, а моята лична констатация. Освен това, все по рядко чета стихове с истинска лична позиция и ми е трудно да изразя с малко думи отношението си към това стихотворение, но се опитвам да кажа, че е повече от хубаво или поне на мен ми харесва.Браво и "честито ти труден живот", защото онези, за които си писал със сигурност не ти се радват.
-
Поздравления Валентин.
Страшноата реалност се оглежда в стиха ти.
Хареса ми.
Поздрав. -
И две да са, все тая.
-
Прекрасно е!!!Аплодирам те!!!
-
Валентин, ако това са две различни произведения, изтрий второто и го пусни утре.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аплодирам те за това,че си точно такъв!!!