В кръчмата крайпътна, задимената
пак гуляе цял народ бохеми.
Песен тъжна, да си срежеш вените,
но кръчмарят своето ще вземе.
Кискат се хиенски проститутките,
на пилона глад извива тяло.
— Пийте, българи, какво се туткате?
Май в Европа ви се е прищяло?
С кал от кукуруза по нозете си,
цапате им новото "Ферари".
Ето ви и дрога. На - вземете си,
силикон, и маски, и чалгари.
Някакъв поет замислен в ъгъла,
пише, брише, все по доба късна.
Музата му пак го е излъгала,
не Христос, а дяволът възкръсна.
© Надежда Ангелова Всички права запазени