Пиленца

                 (басня)

В едно селце, до град голям,

(търси си го на карта сам!)

добра и спретната старица,

(с певица наша баш връстница)

развъждала пернати твари –

няколко кокошки стари.

Веднъж се две от баба скрили

и се със пиленца сдобили.

(За да бъде по-нагледно

по-нататък, тук е редно

групи две да отбележа:

Първата – със майка Снежа –

девет пиленца ще люшка,

десет другата – Пъструшка.)

Хранела еднакво двете,

старата жена, а лете

хвърляла им: я обелки,

я листенцата на зелки,

я омекнали домати –

всевъзможни зарзавати.

Групата на мама Снежа

(не, понеже е невежа)

се изхранвала с храната,

дето в яслата жената

слагала (три пъти цели) –

друго нищо не ядели.

А на майката Пъструшка

групата напра’йла гушка

от какво ли не, от всичко:

червей, орехче, тревичка.

И така, съвсем логично,

те растели по-различно:

здрави, силни и големи

(сякаш сети с друго семе).

Но старицата умряла

и се дажбата им спряла.

Отрядът снежин взел да рухва

и от глад да се издухва,

а пъструшкината група

продължила мас да трупа

и живяла си рахат,

даже без готов комат.

Член на първата дружина

червей виждайки, застинал

и помислил си, но гласно:

 − Може и да е ужасно,

но гладът ме страшно реже!

 − Не, недей! – го спряла Снежа.

Не послушал я младежът!

Вдигнал червея със човка

и без психо-подготовка

го налапал и изгълтал!

Енергиен лъч нахълтал

и му тялото облял!...

...Той единствен оцелял!