Позабавила бях кротки стъпки
и навела в умора очи.
Профучаха край мен луди кънки:
- Свежо лято, раз-два, започни! -
чух команда уверено, гръмко,
и разтвори небето с ръка.
Страховете ми свиха се тънко,
вчера силни, днес смях ги отвя.
- Смехотворни тревоги, далече
от ума изчезнете! - зарече.
- Грей ни, слънце, показвай се вече! -
отривисто гласът ти отсече. ...