Пипни ме тук... и там!
Съблазън лъхаше в рефрена,
а ти ме гледаше отвън
и сякаш беше ти студено.
Поканих те... със влюбен глас,
със чайче - нежност да те стопля,
усмивката ти бе компас,
магнит от нажежени вопли.
Към мен ли нижеха се те?
От устните ти зной да взема,
че тъй потъвах заслепен
в очите... приказна поема!
Да пием, казах... по едно,
за миг поне да освестя се,
да вдигнем чашите с вино,
да те жадувам не ще спра се.
В мен буря дива, виж, назрява,
порой от палещи искри,
в сърцето пулсът заиграва
и лекът сладък си му ти.
Пипни ме тук... и там!
За час откраднахме рефрена,
звезди откъснах да ти дам,
щастлива бе... и озарена!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МИЛИ ДАМИ!
© Красимир Трифонов Всички права запазени