Anita765 (Ани Монева)
296 11769
28.11.2014 г., 16:00 ч.

Писане на стихове 

  Поезия
1390 0 12

Светофарът е жълт и различен.
Погълнал е дневното слънце.
По небето звезди.  Как само тичат.
А нощта по вратата ми стърже.

И стоя, дълго стоя в тъмнината,
тя пък душата се мъчи да дави.
Как ли? Всичко ми е познато.
Може само въглени  да подпали,

от които думите да възкръснат,
чакали дълго в края на пръстите.
След два в полунощ и до късно
да са тъмните, светлите, дръзките.

Гледам ги. Изваждам белия лист.
Те нехаят. Танцуват. Езически.
Стават вопъл. Неизвикан, ронлив
и аз едва започвам да ги сричам.

Измислям те, навярно си красив
и имаш малки точици в очите.
Добро утро, мой написан стих.
Усмихвам се и влизам в дните.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??