Толкова години вече пиша,
думите подреждат се сами.
В мраз и в пек, във буря и във киша,
търся тайнства, кодове, следи.
Много болки в думите ми има,
но и радост често в тях кипи.
Има ледност на сурова зима,
има жар на августовски дни.
Хората ми казват: Браво, Дани!
Ала тъй по-ведро, ти пиши́.
Как да им разкрия, че от рани
в думите най-ярка мощ пламти?
Че от страст се пише най-прекрасно,
ала страст – от страдам се роди.
Пиша … тъжно, радостно, подвластно.
Свръхвселенски глас над мен шепти!
© Данаил Таков Всички права запазени