Пиши за болката,
за малкия си свят,
който познаваш
само до завоя,
за трепета
да бъдеш влюбен
в неизвестното
и в дребната си
земна грижа,
за дързостта
да бъдеш жив
и да вървиш изправен…
Пиши за странната си гордост
и за ината си пиши,
че след потопа
точно той
Теб ще продължи!
© Росица Танчева Всички права запазени
Честит празник!