Когато вечер самотата си преглъщаш
и любовта на буци ти присяда,
викни ме, аз ще долетя да ми разкажеш,
ще ти изпия болката и ще си тръгна.
Минутите ми стават часове,
когато осъзнавам, че те няма,
забивам поглед в пустото небе,
така изпадам във забрава.
Заспивам трудно, гони ме безсъние,
и вечно ти си ми в главата,
пиши ми, моля те, не ме оставяй,
прелиствам ти насън писмата. ...