Защо не пишеш нищо там,
където виждам само аз.
Мълчиш ли, през деня, съм сам.
Пиши ми, мила, всеки час!
Пиши ми искрени слова,
за да те чувствам... Ще чета
със трепет тих - и затова
ще бъда твоят вечерта.
Ще отговоря с порив свеж,
с любов - в мечтите и в съня.
Безспир да има в нас копнеж -
пиши ми, мила, през деня!
Пиши ми, от сърце! Не спирай!
Не ще си липсваме тогава.
В душата моя ти извирай,
вълшебството да продължава.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
изчезнеш с ранната роса...
Тъжа, така ми е познато,
о, безпощадни небеса... 😋