Направо ми закуската приседна
и в поза Брус Лий, стиснах ножа —
животни, кожи... Не така не може!
Убийци! Ще ги браня, до последно!
Маскира ми се котката — на роза,
Фучи и съска — драска, ала мене,
и крава иска да е тя— свещена —
пишман будисти. Страшна са угроза!
Саламчето презрително поглежда —
на покрива стои и хич нехае.
Останат ли будстите, да знаеш,
че плъх за обед ще ядеш, Надеждо!