18.01.2007 г., 14:57 ч.

Писмата ми... 

  Поезия
696 0 14

Получи ли писмата ми, изписани във късна нощ,
когато вятърът превиваваше се  във очите,
когато изгревът разкъсваше сърцето си със нож,
изпращах ги по птиците, високо във небето.
 
В тях думите изписани с кръвта ми, аленеят,
молитвени и нежни достигат светъл бряг.
Когато чуеш във денят си споменът да стене,
издигайки душата ми,  вместо мен ще ти мълвят.
 
Писмата ми, са тези бели облаци в небето.
Душата си изписах в тях, за да ти кажа,
че истински  четат се само със сърцето...
във чистота... без фалш и без лъжа.





© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??