3.06.2020 г., 6:43 ч.

Писмо 

  Поезия » Любовна
5.0 / 8
1149 6 7
Писмо намерих,
в пощенска кутия стара,
забравена на черен път.
То беше като птица бяла,
изгубено, уплашено до смърт.
Докоснах го, но вятърът го грабна,
далеч в небето го отвя.
От него, нещо странно падна -
портретна снимка на жена.
И надпис: "Вечно ще съм твоя!
Не ме забравяй! Чакам всеки ден!"
Разгледах я. Красива беше. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Предложения
  • На Светла Табакова Тя с краката си боси препъва на мъжете очите лукави и подобно балканска пъстърва ...
  • На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...
  • Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...

Още произведения »