4.05.2016 г., 17:56 ч.

Писмо 

  Поезия
610 1 6
Писмо
=====
И времето не помни, затова
ти пиша. Да не би да ме забравиш.
Душата залинява без слова,
в които да усети, че е равна...
Сънувам, че садиш поле от дъжд
и в капките отглеждаш теменуги.
А аз поисках всичко наведнъж,
но всичко що дари ми беше друго:
и думите, прозрачни от сълзи,
и песните, приличащи на рани, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??