Листи празни, а от смисъл натежали, без думи дълги, само капчици сълзи. Мастилница изсъхнала и празна, и плик без име, без адрес дори.
Написаното е със обич, даже лекичко сладни. Няма ни прощална мъка, ни драма тежка, и сякаш гледат от листата две плачещи очи, и в тях е цялата история човешка.
И вятър арогантно в стаята нахлува, махат със крила прозорците скимтящи и взима някой бързо писмото недописано, и чете го на звездите самотни и горящи.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.