9.06.2018 г., 14:03 ч.  

Писмо без подател 

  Поезия » Гражданска
915 8 20
Пегасите умряха на простора
пред народното събрание,
и в зъбите изгнили се разклатиха
стоновете на народа.
Умря и дядо ми със много хора
там, по гърбовете на зебрите.
Рисува ги висящи наобратно - Майстора
с кръвта на изкуплението и позора.
Понеже няма лъвове, които да наказват,
ако не говорим за двете статуи
пред съдебната палата.
И няма сърцати мускетари да спасяват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??