О, мили дядо Коледа, кажи
защо момчето, с което най желая
в болница отпаднало сега лежи
и няма аз с кого да си играя?
Защо, когато тате гледа новините,
войници стрелят с автомати.
Не знаят те защо – самите
и хвърлят разрушителни гранати.
Защо децата плачат безутешно
и майките лежат в руините?
Нима направили са нещо грешно,
та скрили са играчките в торбите.
И пиша ти аз, мили дядо,
писмо с молба за супер сила.
С един замах да мога, дядо,
войни и болести бих забранила.
Със супер сила злото бих изтрила,
да бъде всичко мирно и красиво.
С приятели света бих подредила.
В мирен свят детето е щастливо!
© Люси Атанасова Всички права запазени