Прости ми, мила Герда! Нищо лично!
Раних те - знам, когато взех ти Кай.
Ти вярваш, че безкрайно го обичаш,
че той е твоят ад и твоят рай,
а аз го оковах сред ледовете.
Откъснах го от теб. Сред вечен студ,
не твоите очи, висулки светят.
Сърцето ми е леден изумруд,
но знаеш ли, аз също съм мечтала
любов да срещна. Ледният палат
да се стопи, замайващото бяло
да се покрие с летен дъжд и цвят. ...