Искам да напиша писмо до Любовта.
Искам да я питам, когато е сама,
за какво си мисли, за какво мечтае,
дали за бъдещето планове чертае…
Щом е толкова желана, толкова мечтана,
никога ли в сълзи не е била обляна
затова, че с друго име някой я нарича,
и така, неволно, на самотата я обрича…
Искам да я питам дали душата ú ридае,
щом някой с друга я обърка и не я познае…
Дали се моли тайно той да я намери в мрака
и да я прегърне с нежност, която всеки чака…
Искам да напиша писмо до Любовта...
Искам да я питам пак за вечността -
има ли любов такава, дето граници не знае
и не спира се пред нищо, докато съдбата си
сама не начертае…
© Даниела Ганчева Всички права запазени