Здравей, Любов! Къде си?
Защо ме остави сама!?
Без теб не мога да пиша,
стихове да редя.
Сърцето ми безценно
е пълно с тъга.
Ти скъса и струните
на моята душа.
Увяхна тя горката,
стопи се като свещ.
От очите ми се сипе
ситен дъждец,
мъката ми иска той да отмие.
Ходя като призрак напред-назад.
Заприличах на кукла от парцал.
Здравей, Любов! Къде си?
Ще се върнеш ли при мен?
Да те чакам ли? Не знам.
Дали ще успея сили да събера
и напред без теб да продължа.
Сърцето си все някак
аз ще успея да излекувам.
Сълзите ще ги оставя
душата ми да лекуват.
Тъжен е денят ми,
студена е нощта.
Как искам болката да
запечатам във стиха.
denisima - 29.04.2013 г.
© Дени Всички права запазени