Ето и поредното писмо до теб. Мислите не ме
оставят на мира, искам да ти кажа всичко.
Думите в мен напират: чуй ме, любов моя,
обичам те. Пиша пак писмо, но не знам
дали ще го отвориш, не знам дали ще
вникнеш в душата ми, дали ще видиш
болката ми.
От деня, в които ти си тръгна, каза край.
Душата ми е пуста, тъжна и се лута
сред объркания хаос на живота.
Мъча се да живея като преди, но усещам
празнотата - няма ги вече твоите очи. ...