Подмина ме, едва ли бе нарочно,
но бих ти го простила аз,
ако не беше ти, ако не беше точно,
когато искрата пламна между нас.

Но ти прости, през тези зли лета,
очаквах да се случи онзи миг,
когато полетели над света,
от птиците ще се изтръгне вик,

от който стават истина повелите,
при който само свободата знае как
да защити живота ни и белите
коси сред жарък зной и злак.

От есента ни се докрай поучихме,
но чужд на всякакви блага,
остана споменът за случване...
И много вяра след това!