Прогоних те. Виновна бях,

че не дочаках
към себе си да се завърнеш.
Прогоних те. Виновна бях.
А после тичах като вятърът до вкъщи,
пих вино, пуших
и почти умрях.

Но ти ще тръгнеш след два-три есемеса,
ще се напиеш някъде, ще паднеш в локвите.
Ще дойдеш да си вземеш дрехите
и ще се чувстваме неловко.

След някой ден ще вдигнеш дом
и ще спестиш за нов автомобил,
а стария на друг ще продадеш.
И ще решиш, че с друга по-щастлив би бил,
но от любов не вярвам да умреш.

А аз ще плача вечер на своята тераса.
Ще губя дъх без мъжкото ти рамо -
изгубена завинаги, забравена, обречена...
Любовните трагедии се случват само
(един път на вечност) 
на  балкон
в Тоскана.

01.05.2015
Русе