Nella_gold (Нели )
841 4525
20.11.2009 г., 10:45 ч.

Писмото 

  Поезия » Бели стихове
578 0 7

Знаеш ли, че тази нощ

ми остана мъничко време

да седна и да ти напиша

онова писмо, което

може би чакаш...

Взех молива и започнах от

... нищо, но спрях се

още в началото на листа

и заплаках.

А часът преваля...

И листът цял стои,

а тъй ми се говори...

Но... моливът

оказа се виновен.

Тази нощ си е дал... почивка.

Не ми се спи. Защо ли?!

Поглеждам вън -

очаквах някаква подсказка.

А тъмно е. Във стъклото

свенливо се оглежда луната.

И късно е - дванайсет

преди четвърт час удари...

Боже! Нали ще пиша,

а в сълзи се разпилявам.

Да можеше със тях

да ти разкажа...

Бих написала няколко страници!

А листът си е още празен.

...

Знаеш ли? Има старо поверие.

Ако писмото е

само лист хартия,

без ни една драскотина по себе си,

значи е... знак за обич!

Е!

Хайде, до скоро...

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??