“Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците.” - Радост Даскалова
Свърших с този живот. Пуснах котва и край.
Довърши всички глупави сделки със времето.
Вместо мен поплачи. Вместо мен се отдай
на дъжда и на хората. В тихите улици
вместо мен прекоси, с глухи стъпки на мъж,
който някога нещо във мен е обичал.
Който нищо не каза и нито веднъж
не оспори тъгата на нашето вричане.
Вместо мен оживей. Аз не мога. Насън
вдигам писта, която е старт, за да литна.
А от утре навън търся дом, много друг, ...