Писък -2
Покорна съм!
А в мене искрици бушуват...
Да, прекланям се пред неправдата
и слагам маска отровна...
тъй отдавна примирих се
със чувствата...
За какво са ми?
Само ме дразнят!
Свалена е отдавна -
летвата на живота!
Живот ли?
Та той отдавна е драма -
нелогична, плашеща - смешна!
А сега за въпросите...
Те пък защо са ми!
Няма все в мен да се блъскат,
някак смешно е...дори нелогично!
Е, какво пък...! Смирена съм...!
Но искрите припламват
в душата ми бяла...
на вид съм покорна -
маската слагам...
та на мен така ми приляга
да играя главната роля
и вече няма прегради...
А сега за вините...!
О, те са си мои...
Няма чужди вини!
И ето влязох в играта
и спряха да ме сочат
със пръсти...Защо ли?
Защото се вписвам
във всички злини...
А сега и за камъните...
какво да ви кажа,
ами истински са,
ръбати и кални...
и окаляха душата ми бяла
и крилата и бели прекършиха!
А сега за мечтите...
за какво са ми - мечти,
когато светът се руши
до основи и рухва...!
Няма нищо си казвам,
и това ще отмине,
писъкът в мен
отдавна заглъхна -
а душата пленена е
в железни окови!
И ето матрицата...
смело натиска клавишите
и променя с небрежност
човешки съдби...
Хей, видяхте ли?
Как покорно със нея се слях!
А неправдата диша
със пълни гърди...
Покорна вървя,
по - вълните на времето...!
Контрапункт...!
Е, излъгах ви дръзко и смело!
И отровната маска си свалям!
Защото в мене всичко колкочи
и искрици припламват...
И ето чуйте викът на душата -
толкова е силен - достига всемира!
А душата крилата си бели разтваря
и полита нагоре да догони мечтите
и искрици на обич към света разпилява...
Та нали този свят е създаден за нас...!
За да бъдем свободни и да живеем
във него с мир, любов и надежда!
И натискам клавишите смело...!
Матрицата ли...? Ами тя се разпадна...!
Защото писък е душата ми бяла...
И в сърцето припламват искри -
на мир, любов и надежда...!
Че този свят може да бъде - спасен!
08.01.2020г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Заслужава си да разрушим матрицата.
Поздравление! -
Наде, благодаря ти за хубавите думи!
-
Иван, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
-
Младене, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
Да трябва до си силен за да се изправиш срещу мрака.
Лирическата слага маска за да се слее със заобикалящата я действителност.
И тогава разбира, че плаща твърде висока цена - разбира, че губи себе си,
губи мечтите си, остава безразлична към въпросите, не търси отговори.
Разбира, че писъкът в нея замлъква и душата и остава пленена
в тънко изплетените мрежи на матрицата. Това ли иска?
Това ли е живота? Пречупени мечти и тишина...И тя искрено тъгува
по- изгубените човешки ценности. И тогава в тишината на нейния вълшебен свят
тя сваля маската и смело натиска клавишите по - белия лист. И тогава матрицата рухва.
Тя е безсилна пред силата на мисълта, че този свят може да бъде обичан и бял...
И в сърцето припламват искри на мир, любов и надежда...
И искрено вярва, че този свят може да бъде спасен!
Младене, благодаря ти за хубавите пожелания! Благодаря ти, че постави творбата ми в любими! -
Ах, тиии! Не се променяй!
-
Така е Мариана, обожавам мига когато музата ме докосва с крилце на ангел!
Благодаря ти от сърце за искрения коментар! Благодаря ти, че постави стиха ми в любими!
Пожелавам ти вълшебна творческа вечер и много успехи! -
Катя, прочетох твоя хубав образен стих! Умееш да изразяваш чувствата на душата си! Поздравления!
-
Отличен и прецизно изпълнен замисъл. Да се престориш пред Матрицата, че си приел правилата й и живееш по тях, но след тази привидност да си отново истинския си аз. Поздравявам те, Катя! Бъди себе си в поезията и в живота!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти за коментара!
Благодаря и на авторите поставили стиха ми в любими!
Мисълта е по - бърза от вятъра и времето
а по - някога преминава от век във век
и оставя следи в историята на човечеството!
Катя