Питат ме децата - ''Тате какво е любовта''.
Те са малки и не знаят, че тя е с няколко
лица.
Всяка любов си има име,
в сърцето буйно тя гори,
изпълва с радост дните
и реални стават вашите
мечти.
Това име за мене е Кремена,
тя е като звездица в нощта,
тя е слънцето в гърдите,
затоплящо две сърца.
''Добре де, тате, нали каза,
че любовта има няколко
лица''.
Да, милички, така е. Второто
лице на любовта това сте вие,
нашите деца.
Вие изпълвате с щастие дните,
вие сте в на мама и в моето сърце.
Ето това, милички, е на любовта
второто лице.
''Тате, а кои са другите лица''
Деца, любовта сътворила е света,
тя е навсякъде около вас.
Огледайте се, светът е нов,
тук всичко създадено е с любов.
''Тате, кажи, може ли любовта
да разбие нечии сърца''.
Да, може, милички, така е.
Любовта граници не знае,
но най боли когато любовта
заменена е с лъжа.
© Петар Мавродиев Всички права запазени