26.05.2024 г., 15:07 ч.

Питката 

  Поезия » Хумористична
5.0 / 8
421 2 10
Таз сутрин омесих чудна пита.
Такава, че да оближе пръстите си крал.
Със масълце и сиренце е свита
Не си ли я опитал – ти не си живял.
Готова съм главата да заложа,
за нея можеш глад да понесеш,
такъв, че че от небето дядо Боже
ще си помисли, че се превръщаш в леш.
Стихът ми към края си отива
и мога да го изсека върху гранит.
Не ще погледне никой мен на криво -
Питката любимка е във българския бит.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Буриме »

24 място

Предложения
  • Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...
  • Какво, че ставам днес на 50? Лицето ми на 50 дори сияе. Любовна треска още ме тресе и още под лъжичк...
  • Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Още произведения »