...
Тръгнал нанякъде слаб и самотен,
кръстопътят разделя ме от твойте лъчи,
поемам в душата си цялата истина
а пътят ме измества отново встрани.
Пред избора мой пак съм изправен,
накъдето да тръгна със сълзи ще дружа,
в самота ще живея, към теб се отправям,
не мога плача си аз вече да спра.
Ще плача без тебе, сам във нощта,
за крехките думи спестени в лъжи,
ще плача без тебе, гол под дъжда,
със сълзи да го слея - да не бъдат сами.
И искам утре променен да се будя,
без болка, със сили напред да вървя,
но аз те обичам и пак ще се трудя
над нова любов, и пак ще кървя.
LIKADEVONEN (13.03.2007y. 16:57h.)
© Илия Деведжиев Всички права запазени