28.12.2020 г., 0:21 ч.  

Плача за моята Ейприл 

  Поезия
548 1 6

Ех, така ми е тъжно и болно,

мойто куче от старост лежи.

То навярно е май недоволно

или смърт ден след ден го грози.

 

Помня онзи април, преди време,

как мечтаех в слънчеви  дни.

Тя бе черно и слънчево топче, 

смях и радост в нашите дни.

 

Тя бе нашата мила утеха,

лъч пробляснал насред тъмнина.

Тя бе щастие, слънчева дреха,

що наметнах преди да умра!

 

Днес трепери, крачетата болни,

като струни от мъка звънят,

а очичките слепи неволно

към земята вървят ли, вървят.

 

Ех, така ми е болно и плача,

търся Бог, търся път! Накъде! Накъде?!

Ще омеся онази погача,

щом сърцето и нявга се спре!

 

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Иване, Миночка, Ирина, Васе, Зоя!😥😥😥😥😥😥!!!
  • Чудесен ритъм
  • След смъртта на немската ни овчарка, не искам друго куче! Зная, как се чувстваш!
  • Аз не бих гледала животно в апартамента, но обичам да ги гледам по телевизия, филми и дори навън...Казват, че котката се привързва към дома, а кучето- към човека. И какво ли не правят за него...А стопанинът му страда после, като го няма, като за човек! Съчувствам ти, Хари!
  • Прекрасно е! Имам 5 и съпреживявам всичко свързано с кучета! Те са ми голяма любов! Весели празници!
  • Кучето, верен приятел! Върна ме към спомена! Някога и аз имах такъв! Когато ходех на село, моят Боби ме изпращаше до града, а след това се връщаше на село! Поздравления, Хари!
Предложения
: ??:??