Заплака с тебе небето,
светкавица жадно проби и сърцето.
Заплака с тебе небето,
за щастието ти за миг отнето.
Заплака с тебе небето.
Усети болката, която раздира сърцето...
Заплаках със тебе и аз,
усетих и мъката в тъжния глас...
Заплака с тебе небето...
Заплака, а сълзите му покориха морето.
Морето, което видях в твоите очи,
морето с онези бурни и страстни вълни.
Заплака с тебе небето...
Усети парещата ти агония...
Заплака, а кървавата сълза
жално пророни я...
И плаче небето с тебе сега.
Плаче и усеща всичките мъки на света.
И плаче ранено,
затова, че душата в теб е сломена.
И плаче, че запозна те със смъртта безпощадна.
И плаче, че щастието ни за миг пропадна.
© Радена Всички права запазени