Плаче в мене тишината
Сякаш есенна тъга,
разпиляла златните листа,
и усмивка в утрин синя,
сякаш лъч, надежда, светлина…
плаче в мене тишината.
Сякаш слънце, топлина,
много силна истинска мечта
и въздишка на душата,
път далечен, чезнещ, любовта –
плаче в мене тишината.
Може би към теб вървя,
може би без теб така тъжа,
плаче в мене тишината
във очите с бисерна сълза,
отразила красотата.
Сякаш есенна тъга,
разпиляла златните листа,
и усмивка в утрин синя,
сякаш лъч, надежда, светлина…
плаче в мене тишината.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени