Росата е сълзи на самодива,
понеже всяка дива е сама.
Тревата от сълзите й отпива,
по капчица в дълбоката тъма.
Разсъмва се след страховита доба,
а дивата мечтае си за дом.
Тя плаче безутешна, но без злоба,
това е нейно право и закон.
Издига се на златото ни дискът,
поръсва над Земята светлина.
Копнее дивата, тъй много иска
да бъде само дива, не сама. ...