Генка Богданова
Цигулко нежна, дружке многострунна,
и ти ли страдаш в тази вечер лунна?
И моето сърце ридае и въздиша.
Разплакан стихове любовни пиша
за несподелената любов - оная,
за чийто поглед ден и нощ мечтая.
Отворила в сърцето рана жива,
тя с безразличие душата ми убива.
Плачи, цигулко, дружке моя нежна!
Потънали в тъга – море безбрежно ,
да плачем двама в тази вечер лунна, ...