dani_dt (Даниел)
6 6
18.07.2008 г., 12:13 ч.

Пламък 

  Поезия
1030 0 2
До скоро аз не знаех, че те има...
Срещите ни с теб за мене бяха
като на дете игра нетърпелива.
Мислите ми все към теб летяха!

Отекват стъпки по алеята позната,
лъч на щастие в сърцето ми блести!
Две прегърнати тела в далечината...
Защо това не бяхме Аз и Ти?

От ежедневието сиво бягам...
Като взрив избухнал телефон звъни!
Зная, че ще се опаря, но посягам
и моля само дано това си Ти!

Усмихваш се с поглед закачливо,
"Обичаш ме"! Така твърдиш!
С ръцете галиш ме игриво,
сърцето си ти давам, да го изпепелиш!

Докосваш струните ми нежно,
като птица ти от мен ще отлетиш!
Потъвам в тебе неизбежно,
душата си ти давам, да я изгориш!


18.07.2008

© Даниел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докосваш струните ми нежно,
    като птица ти от мен ще отлетиш!
    Не и позволявай да отлети, задръж я колкото можеш повече при себе си щом я искаш. Супер е стиха. Поздравявам те!
  • Поздрав! Спомних си всичко......
    "..само дано това си Ти!"......!!!!!
Предложения
: ??:??