Lycki & Mojsei
-Ти си вечна радост, ведрина,
трепет мил от нежен звън,
озарението на светлина,
мамеща ни двама – вън.
-Моята душа е тишина,
в която те допуснах
и затуй откривам ведрина-
с нея злото аз прекъснах.
-В мен самият лумна пламък
от съвместния ни полет,
в който сътворихме замък ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация