- Ръцете ти, протегнати към мене,
са вазата, в която ще ме сложиш...
Красив е този жест, до невъзможност!
Оставам с тебе, да, оставам с тебе!!!
- Ръцете ми, протегнати към тебе,
са чаша, много празници видяла;
след толкова пиянства: жадна, цяла.
Ръцете ми, протегнати към тебе...
- Нима отново съм се припознала,
та ние сме Земята и небето!
- Не, ние с тебе сме една планета:
от почва и от въздух: жива, цяла!
© Цонка Петрова Всички права запазени