На моята планета няма
сълзи от разпилени спомени.
Не зее там дълбока яма,
препълнена с мечти изгубени.
Там няма болка, няма рана,
напомняща за времето без лик,
разкъсало оковите на спомена
от горчилката, която нявга пих.
Посях гора от лунните копнежи.
От изгревите дворец си построих.
Градините с червени ярки рози,
следите от любов там засадих.
Припявах песен нежна - мила,
дълбаейки лехи в пръстта.
За всяка клонка обич и закрила,
дарявайки от себе си и любовта.
На моята планета "ИСТИНА"
закрила е сама душата.
Тук тя е винаги разлистена
от блясъка на чистотата.
Ела, когато искаш да останеш!
Но дори веднъж, ако излъжеш,
планетата ми ти ще разрушиш...
А мен дълбоко ще ме нараниш.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
С душата си я подредих да е красива,
там винаги била съм, там съм живяла,
сред чисти изворни води от своите очи.
Планетата ми разрушена от една лъжа,
сега на късчета е рана, във алено кърви.
Сега я назовавам "Планета- огнена",
дано във огънят да се роди пречистена.
Ще бъде като еделвайса вечна, но няма
никога да вярвам, както съм вярвала преди...